УСМИХНИ СЕ
|
Добре дошли на страницата,на която показвам с думи своите душевни струни! Четете и се насладете,но моля Ви да не "крадете"! Ако безкрайно Ви хареса,копирайте и името на тази скромна поетеса! Че "плагиатството" е грях човешки и се наказва със закони тежки Приятелството не е просто дума, не можеш го изтри със гума. Приятелството не е скъпа вещ - да я захвърлиш, щом друга избереш... Приятелството е конец невидим - той свързва неслучайно две души, но не можем всичко да предвидим - понякога се къса и руши... Ако е здрав конецът му обаче, ще оцелее в бури, в тегоби... Ще надделее над проблемите, така че злото да не го сломи. Дар в Живота е безценен приятелството с истински Човек - да е лоялен, честен, верен - за много болести душевни да е лек! Приятелите стари са и нови, понякога са млади или не, приятелят е, който ти говори истината, даже да боде. Пазете си приятелствата, хора! Не ги захвърляйте за щяло или не - градете ги - да имате опора във трудни и в щастливи часове!
Случаен спомен
Случайно или пък въобще момичето видя момче, и спомени го връхлетяха за онова, което бяха... А бяха влюбени деца със огнедишащи сърца и планове с мечти чертаеха, докато" на любов" играеха... Но времето лекува всички сега са просто, само "бивши"... И само капчица тъга в усмивката им днес е спряла... Животът как ги завъртя в безчувствената си спирала...!
Неозаглавено
Животът е циничен, животът е игра... Понякога лиричен, понякога-шега... Живеем го буквално, без капка идеал... И сипем жлъч нахално, ако по-малко ни е дал... Не виждаме,че кал сме- прашинки и вода... И мислим, че на бал сме - човешка суета...
Сбогуване Отново зеленее месец май и слънцето усмихва се, сияй! Отново празник чука на вратата- ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая - последен час с учителката строга. Говорят си отново за „нещата”, които са по-важни от „урока”.
Изкласиха бързо класовете, пораснаха децата-първолаци! Не се смениха само гласовете на днешните девойки и юнаци!
Поглежда ги учителката строга, но този път наместо забележка въздишка-стон сърцето й отронва и не открива правописна грешка…
Тя вижда само личицата на своите деца-порасли птички и спомени нахлуват й в душата за малките, разрошени главички…
И сякаш беше вчера първата им среща - как гледаха я стреснати очички… Сега е пак сред своите хлапета - рисуват й за „сбогом”своите ръчички.
Сълзи напират, в гърлото засядат и искат да прелеят от очите… На всекиго от себе си раздаде - да носят част от нея във душите…
Дано запомнят правилата правописни… И таблицата трудна ще им трябва… Тя, класната, за всичко се погрижи с цената на това - да е досадна…
За всички ще се моли и надява най-важното й правило да помнят: „Това, което даваш-получаваш”- житейската й истина изконна.
В сърцето на учителката строга след всяко име - въгленче остава… След огъня на детското порастване завинаги гори една жарава…
Но днес е празник!Всички са готови! Готови са за следващо стъпало! С очички, вперени във хоризонти нови - очите ваши - нейно огледало!
В тях се оглежда днес учителката строга и вижда онова, което е раздала! Там вижда „знам, научих, мога”- това е всичко, за което е мечтала!
Предначертана любов
Не ме докосвай! В миг ще изгориш! Веднъж докоснеш ли ме – край! Плътта си доброволно ще изпепелиш – съдба такава сам не си чертай!
Не ме поглеждай! В миг ще ослепееш! Веднъж погледнеш ли ме – край! Ще бъде късно, щом го проумееш - ще бъдеш принц във непрогледен рай…
Не ме целувай! Ще те омагьосам! Веднъж целунеш ли ме – край! Сърцето ти с магия ще жигосам и ще остана там – това го осъзнай!
Не ме желай! Ще ме обикнеш! А влюбиш ли се в мене – край! На помощ демони и ангели ще викнеш, но няма да съм твоя, знай!
Смирена Смирих се – пораснах, помъдрях… Изстрадала, разбрала що е грях виновност, мъки, колебания…
Обич Обичам те, обичам те, дете - в тях спряла е небесна синева! твоята усмивка!
Детето в мен Детето в мен внезапно се събуди - приспано бе от приказни лъжи. Детето в мен си спомни как се ходи - парализирано бе в кома да лежи… Детето в мен отново проговори – по детски грешно думите мълви… Детето в мен започна да пораства – превръщайки желания в мечти… Детето в мен по детски се учуди – разбрало, че и от думите боли… Детето в мен завинаги прокуди далеч от себе си приятели „добри”… Детето в мен за първи път се влюби – осъзнало самотата как тежи… Детето в мен започна да обича – обичайки, в жена се прероди!
Светлината в мен В очите си аз нося Светлина, с която път проправям си през мрака и виждам в тъмното небе звезда - тя ме зове и ми показва знака… В душата си аз нося Светлина - чрез нея в хорските души надничам, раздавам им от свойта топлина и заклинания за мъдрост, доброта и мир в света изричам… В сърцето си аз нося Светлина и пръскам я навред опиянена, и моля да пребъде Любовта, да ни прости могъщата Вселена… … за всички наши страхове, безсилие и гняв човешки, за кървави и мрачни векове, войни безсмислени, пороци тежки… Тя, Светлината в мен, ще оцелее напук на злобата и завистта студени и над страха от тъмното ще се присмее, заключила в желязна клетка демоните победени…
Пеперудени мигове Обгръщат нежно сетивата пеперудени воали и в лунна нощ събуждат във сърцето пориви заспали... Усещам себе си и теб на този миг в безкрая... отключваш със ключе вълшебно в мене портите към рая... Докосваш с устни меки тънките ми струни и раждаш огън от любов и страст отново помежду ни... Във този жертвен огън с теб докрай ще изгорим, а сетне, във екстаз неземен преродени, с пеперудени крила ще отлетим...
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА Здравей, любими Дядо Коледа! Във този час ти пиша аз своето писмо позакъсняло, доста време-дни, години Нека имат дом, семейство- за закрила, нежност, топлина! да може без остатък да раздава защото те не се продават! под елхата тъй незабравими!
На КОЛЕДА бъдете по-добри към приятели, познати, непознати! Така ДОБРОТО във живота ще се утрои и ние всички ще сме по-богати! за всички нас – родители, учители, деца! Да бъде спорна, мирна, плодовита, да пълни с радост и любов човешките сърца! все тъй отзивчиви и усмихнати! Бъдете още по-трудолюбиви! Бъдете смели, мъдри и добри! през снежните полета на живота. Старанието, положено през старата година, нека Ви направи галеници на Съдбата! и нека Коледното чудо сбъдне Вашите мечти! БОГ да Ви благослови!
Колелото на Живота
Не се предавай никога - бори се всеки ден! Доказвай на Живота, че ненапразно си роден! Заслужил си да бъдеш тук, сега, но не, за да си нечий роб или слуга, а да си себе си - дори и грозничък, дори и малко лош... Не знае никой кое "късметче" ще изтегли на Живота от неплетения кош! На твоя праг навярно ще почукат днес - луда радост, утре - някоя беда, безгрижно щастие, умора тежка, дори греховна суета... Но те при теб дошли са неслучайно, знай! Едно е сигурно за всички - Колелото на Живота няма край! Сега отгоре си - млад, хубав и богат, а след секунда - среща със Съдбата в дрехите на някой непознат... И хоп! Не знаеш утре той какво за теб ще стори и от върха на Колелото как ще те събори! А долу, в ниското, е мъка, студ и самота, грехът потайно дебне нечия изгубена душа... Една е само крачката - помни, човече - между това - да имаш Всичко и да нямаш Нищо вече... Преди да я направиш - помисли - от нямането на какво в Сърцето най-боли? Пази "невидимото" за очите чисто, непорочно! Не наранявай себе си и другите нарочно! Животът правило сурово има - всичко връща ти като за трима! Прави Добро и следвай Светлината - тя пътят е единствен за Душата...
Обичам да обичам есента
Обичам да обичам есента, докато пристъпвам в златните листа, а очите ми жадуват таз позната, безценна, родна, царствена позлата...
Обичам да обичам есента - тя ми напомня как за любовта настъпва също есен ,преди зима...и всеки тази есен циганска жадува да я има...
Обичам да обичам есента, тя пълни ми душата с красота, сърцето ми за миг забавя ход, докато взирам се в безоблачния свод...
Обичам да обичам есента, когато сбирам в шепи шарени листа, за да ме топлят зримо в есенния ден, докато навън вали дъждът студен...
Обичам да обичам есента, макар и чувства тъжни в мене да събужда тя... Но цикълът природен следва своя път и знам, че снеговете зимни пак ще се стопят...
Обичам да обичам есента, защото е сезон на мъдростта и учи със усмивка златна теб и мен да кажем на живота с радост:"Добър ден!"
ДУША В КУПЛЕТИ
ДУШАТА МИ В КУПЛЕТИ БЕЗВЪЗВРАТНО КАТО ВЪВ ПАЯЖИНА ГЪСТА СЕ ОПЛЕТЕ... НА МЕН САМАТА ДАЖЕ МИ Е НЕПОНЯТНО КЪДЕ СЕ РАЖДАТ ВСЪЩНОСТ СТИХОВЕТЕ...
ДАЛИ В УМА, ДОКАТО ТЪРСИМ НА ЗАДАЧИ ЗЛОБОДНЕВНИ ВЕРНИТЕ РЕШЕНИЯ... ДАЛИ В СЪРЦЕТО, СЪС КОЕТО РЪСИМ НАД НИЩЕТАТА СИ ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ...
ДАЛИ В СЪНЯ, ДОКАТО СПИМ, ЛЕТИМ В СТРАНА СЪС ИМЕТО „ПОЕЗИЯ”... ДАЛИ ВЪВ ПРОЛЕТТА, ЩОМ НИ ОБЛЪХНЕ АРОМАТЪТ НА ПРЕЛЕСТНАТА ФРЕЗИЯ...
ДАЛИ, ДАЛИ, ДАЛИ... ДАЛИ ИЗОБЩО СМИСЪЛ ИМА ДОМА НА РИМИТЕ СИ ДА НАМЕРЯ, ЩОМ ДУШАТА МИ ОБРЕЧЕНА Е НА ЛЮБОВ СЪС СТИХОВЕТЕ В ТОПЛАТА ПОСТЕЛЯ...
ТАМ ТЯ - ДУШАТА, ВЪВ ПРЕГРЪДКА ПОЕТИЧНА СПОТАЕНА, НАД ПОШЛОСТТА, НАД СУЕТАТА ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ ИЗВИСЕНА...
ЛИСТОПАД ПРОЛЕТ ПРОЛЕТ ПЪРВА ПУКНА! ЛЯСТОВИЧКА ХВРЪКНА! ЩЪРКЕЛ СВИ ГНЕЗДО НА РАЗЛИСТЕНО ДЪРВО! ХАЙДЕ, ХОРА, СЪБУДЕТЕ СЕ! ХАЙДЕ, ВСИЧКИ, УСМИХНЕТЕ СЕ ! ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ, НАПЪЛНЕТЕ СИ ОЧИТЕ СЪС ЗЕЛЕНАТА ТРЕВА И С НЕБЕСНА СИНЕВА! С ДЪХ НА ЦЪФНАЛИ ДЪРВЕТА, С АРОМАТ НА НАРЦИСИ, ЛАЛЕТА! НЕКА СВЕЖЕСТ, РАДОСТ, СВЕТЛИНА ПРЕЧИСТЯТ НАШАТА ДУША! И ДАНО УСПЕЕ ПРОЛЕТНАТА ТОПЛИНА ДА СГРЕЕ НАШИТЕ ПРЕМРЪЗНАЛИ СЪРЦА… МОЖЕ БИ ТОГАВА ТЕ, СЪРЦАТА, КАКТО ПРАВЯТ И ДЕЦАТА, ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ЛИКУВАТ ПРОСТО ЕЙ ТАКА… И ЩЕ ВИЖДАТ ДОБРОТА ДАЖЕ В НЕПОЗНАТИТЕ ЛИЦА!
Бъди човек Душата ти в агония се мъчи, разбирам те, приятелю, повярвай! Сега гърдите си нахално пъчи навярно някой, който твойто място днес не заслужава... Уви, животът е такъв - изменчив..., обратите във него са игра велика! Но изборът един е само - да се бориш непрестанно, да чакаш пак Късметът ти да те повика! А той, Късметът, черногледци не обича - отива там, където някой се усмихва! Към него лесно, бързо се привиква, затуй понякога измежду пръстите изглежда, че изтича... Недей го пуска, щом при тебе е дошъл - докажи му, че го заслужаваш! Бъди Човек - имай вяра и акъл, и себе си недей да подценяваш!
Надежда до края Една звезда през прозореца наднича и любопитно във душата ми поглежда... Усмихва се, но нищо не изрича - доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, във нея вярва чак до края си човека... И даже нищо друго да не му остане, Надеждата онази е, която го крепи от памтивека. Бъди в душата ми, Богиньо! Живей в сърцето ми и нека дори, когато нямам друго нищо - в очите искам ти да грееш до последно! Такава искам да живея - усмихната и лека! На вятър да се нося на крилете! Когато приземя се във земята мека - "Надежда" вместо името ми напишете!
|