За децата
Цветовете на дъгата
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят. Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ за живот и надежда. Аз съм избран за тревата, за цветята и листата. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
СИНИЯТ казал:
Ти мислиш само за Земята! Но виж небето и морето! Аз съм във водата, която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците. Небето дава простор, свобода и безкрайност. Без моята свобода щяхте да сте едно нищо!
ЖЪЛТИЯТ казал:
Всички вие сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти… Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цвета на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето по време на изгрев и залез, красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас.
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашият владетел! Аз съм кръвта- кръвта на живота! Аз съм цвета на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен Земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
ПУРПУРНИЯТ се надигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен.
Накрая се обадил и ИНДИГОВИЯТ цвят, по-тихо в сравнение с останалите, но с все така самочувствие:
Спомнете си за мен. Аз съм цвета на мълчанието. Едва ли ме приемате наистина, но без мен всички бихте станали безотговорни. Аз репрезентирам мислите и наблюденията, полумрака и дълбоката вода. Нуждаете се от мен за равновесието и контраста, за молитвата и вътрешната свобода.
Така цветовете продължили да се изтъкват, всеки възхвалявал качествата си. Техният спор ставал все по-шумен и по-шумен. Изведнъж присветнала една светкавица и се чул гръм. Проливен дъждът завалял върху тях. Цветовете започнали да се бутат, опитвайки да се скрият зад другия.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА:
„Вие, глупави цветове, се карате един с друг и се опитвате да затапите отсрещния! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Хванете се за ръце и елате при мен.”
Те направили както им било наредено, събрали се и се хванали за ръце.
Дъждът продължил нататък:
“От сега нататък, когато вали, всеки от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие може да живеете заедно в мир. Дъгата е знак за надеждата на утрото. Така, винаги когато един хубав дъжд измива света и се появи дъга на небето, ще се сещаме за това, че между нас цари уважение. ”
Приятелството е като една дъга:
Червено, като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжев, като горящ пламък, които никога не гасне.
Жълт, като слънцето, което огрява деня ни.
Зелен, като растение, което никога не спира да расте.
Син, като водата, която е толкова чиста.
Пурпур, като цвете, което е готово да цъфне.
Индиго, като мечтите, които изпълват сърцето.
Дано всеки е открил и открива приятелства, равни с тази красота!
една цветна приказка по идея на Shiralee Cooper,
ръководител на AuraLight/Unicorn – Australiа
Как яйцата откриха чудесата
Яйцата в една кошница по цял ден скучаели – ни игри, нито приказки знаели. Затова, с нетърпение, от зарана, чакали светлинката на екрана. Нали се сещате – полека-лека телевизорът се оказал най-добрият приятел на човека…
Та, историята всъщност е за яйцата, които, ама също като децата, чакаха екранът да се ококори, да засвирука, да забърбори… Тогава се блъскаха да надничат на кошницата през дупките – аха! – от боричкане да си счупят черупките…
- Хей, братлета, почва приказката за реката – за оная, дето сменя седем цвята!
Притихнаха яйцата и скоро в тишината се виеха само едни дъъълги въздишки – за ужас на страхливите мишки.
- Еееех, ако цопна в тая река, ще съм червено яйце на брега… Като зора и като сърце – тихо пошепна едно яйчице.
- Аз ще съм синьо – като синчеца!
- Аз пък зелено – катоскакалеца!
- Аз като слънчице жълто ще светя!
- Хубава приказка беше, братлета… Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават. Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана…
На следващата вечер едва дочакаха екранът да засвети и що да видят – Париж, ревю на модни тоалети! Шапки с перушинки, рокли с детелинки, пухчета, пайети и моми напети…
- Не бе, манекенки!
- С човчици червенки… Тази ще се счупи! Кой ли я излюпи?…
- Еееех, ако бях снесено в Париж, досега охохооо – ела и ме виж! Щях да съм вече топ-манекен и да се перча, с перца украсен…
- Аз пък – със рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!
- Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават…
- Шшшт! Тихо, тихо! Ти там, замълчи! Кой споменава яйца на очи?… Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана…
На следващата вечер едва дочакаха екранът да забърбори и що да видят – борби с тореадори! След бика пръхти земята, аленият плащ се мята, публиката стихва – бди кой кого ще победи?
- Кой кого ли? Ами то е ясно – онзи, който гледа по-опасно…
- Не бе – онзи, черен като мрака!
- Който е с черупка по-по-яка!
- Кой каквото иска да дърдори – онзи, на главата с двете шпори!
- Еееех, какъвто съм юнак – да ми падне оня, черен като мрак…
- Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават.
Така до късно бъбриха яйцата, мечтаха си да пътешестват по земята – да се цамбурнат във вълните седемцветни, да се пофръцкат на ревю кокетни, а после, за забава – да се сборят, а после…
- Шшшт! Чух някой да говори, че утре ще празнуват всички хора…Във всеки дом яйцата се сварявали, че някакъв Великден се задавал и……
- Олелеее, загинахме, братлета – утре в тенджерата ще сме, клети!
Скупчиха се яйчицата и така затракаха с черупките, че мишлетата се шмугнаха из дупките.
На другата сутрин, щом се събудиха, тъй се озъртаха, тъй се чудеха – не бяха вече в кошницата стара, обвиваше ги нежна, топла пара, навред се рееха мехурчета сияйни и им шептяха рой прозрачни тайни… Вълни люлееха ги леко, леко и ги отнасяха нанякъде далеко…
И само лъскавата тенджера прозвънна със капака, защото знаеше какво ги чака. Ала понеже знаещият не бърбори, тя тихичко капака си затвори. В корема й бълбукаше водата и ласкаво приспиваше яйцата…
Седем от тях ококориха очички в седем разноцветни панички. Първото – като зората червено, второто – от скакалец по-зелено, синьо, оранжево, жълто, лилаво…
- Леле, братлета! Чудо ли става?! Май сме в приказката за реката, помните ли – дето има седем цвята!
В този миг чуха вик:
- Този Великден е направо велик! Или сънувам, или съм в Париж… Не се надувам, само ме виж – имам си рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!
- Аз – капела със перца!
- Аз – рисувани крилца!
- Аз пък – станиолена пантофка!
- Пеперудена татуировка!…
От радост вдигнаха такава врява, че хлапетата се накачулиха да видят какво става. Всяко, със светнало личице, грабна по едно яйчице.
И понеже децата, ама също като яйцата, много обичаха да се борят, почнаха игри с яйцеадори!… Чук-чук-тряс! – ехти селцето, смях подскача до небето, публиката стихва, бди – кой кого ще победи?… Накрая най-големият яйцеюнак получи титлата “Борак”. И право да остане цял, поставен на пиедестал!
…Ами това бе приказката за яйцата и как повярвали във чудесата. А каква им е по-нататък съдбата, знае всеки човек по земята.
- Нима има съдба по-щастлива от това да живееш красиво, от това да зарадваш децата, от това да нахраниш сърцата? – с въздишка лъскавата тенджера капака си затвори, понеже, спомняте си – знаещият не бърбори.
Мая Дългъчева
Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?
Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.
Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.
След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса:
„Кажи ми, какво видя?“
„Моркови, яйца и кафе“ – бил отговорът на момичето.
Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му.. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.
Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита :
„Но, какво всъщност означава това, мамо?“
Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.
„Ти от кои си? -попита майката.. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?“
Спомни си за това:Кой съм аз?
Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието?
Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи?
Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля то освобождава своя вкус и аромат.
Ако ти си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията, около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?
Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?
Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.
Нека всички бъдем кафени зърна!
Неизвестен автор
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали: “Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята – червения.” Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.
През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
- Защо сте тъжни? – попитала тя.
- Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни,
че дори малките калинки не се спират при нас.
Феята помълчала кратко и се усмихнала:
- Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат.
Отсега нататък вие ще можете да мечтаете. И всяка ваша мечта
ще ви прави по-големи и красиви.
Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.
Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка.Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила. Розите високомерно се надули и показали бодлите си – те не общували с такива елементарни създания като мравките. Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни. Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
- Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
- А ти се хвани за един от лъчите ми – казало Слънцето.
Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила
и видяла къде е дома й.
- Благодаря ти! – изписукала тя щастливо.
- Моля – отвърнал слънчогледът.
- И аз мечтая за свой дом, но уви – нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.
По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
- Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
- О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш…
Теменужката се скрила бързо в една висока трева. Само слънчогледът рекъл:
- Нека дойде и вземе единственото ми семенце.
И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена.
Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
- Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
- Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам!
Аз също ти благодаря.
Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти.
В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал. Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
- Погледни! – прошепнала усмихнато тя. – Това си ти.
От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце с красиви жълти листа като лъчи.
- А това ще е твоят дом – полето, защото ти го заслужаваш.
- Погледни само колко съм голям! – възкликнало цветето.
– Голям, колкото мечтите си! – отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла.
Добрите стопани
Асен Разцветников
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живеели в къщурка ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извие, къщичката ще ги скрие. Зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После със въже в ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невеста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя - чужда прежда и къделя.
Тъй минавали им дните, тъй живели те честити.
Но се случило веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла, в къра там на шир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е, ваджишка! – рекла булката с въздишка. – Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш ти рогата на полянката в гората!
- Я недей ми вдига врява! – кипнал Мързелан тогава. – Щом ти трябва, прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Браво! Тъй, ами че как аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз легнали си те завчас и сънували на сън, как се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и за вчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех – въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, – като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка криво-ляво щем прекара на света и без попара!
А занизали се дните, вечерите и нощите.
И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочупил класовете, смачкал всеки плод и цвете и на къщицата крива счупил керемида сива.
- Слушай, мъжо, Мързелане, няма то така да стане – рекла грижната съпруга – трябва да поставиш друга! На, отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не – съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и доде те видя аз, всичко поправи завчас!
- Боже – рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник, празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък, а сега за Мързелана и зидарка ли да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка.
И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледали се криво, па заплакали горчиво, че си няма ни козица с рогчета и брадица, ни въже, нито пък хурка, нито нисичка къщурка.
УСМИХВАЙ СЕ!
Започни деня с усмивка и го завърши с нея.
Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.
Не плачи! Когато всичко свърши, усмихни се, че все пак е било.
Преди да се разсърдиш, увери се, че нямаш повече усмивки.
Ако искаш да развалиш деня на сърдития, дай му усмивка.
Носи усмивка и имай приятели. Мръщи се и имай бръчки.
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно,
... откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.
Понякога радостта е причината да се усмихваш,
но друг път усмивката е причината да си щастлив.
Почти винаги усмивката е породена от друга усмивка.
Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.
Ако срещнеш приятел, на когото липсва усмивка, дай му една от твоите.
Усмивката прави богати тези, които я получават, без да ограбва онези, които я дават.
Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто се усмихни.
Усмивката прави лицето ти по-ценно и красиво.
Смехът е усмивка, която избухва.
Усмивката е евтин начин да смениш външния си вид.
Дай една от твоите усмивки - тя може да е единственият светъл лъч в нечий ден.
Никога не си напълно облечен без усмивка.
Ако не ползваш усмивката си, ти си като човек с един милион долара в банката, но без чекова книжка.
Усмивката ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.
Усмивката трае само миг, но споменът за нея остава много дълго.
Усмивките са заразни - бъди преносител!
Стигат ли ти толкова причини, за да те убедят да започнеш деня си с Усмивка?
Усмихвай се повече, за да правиш хората около Теб щастливи!
СЪВЕТИ КЪМ ДЕЦАТА
Мило дете,
в ежедневието те съпътстват много опасности и рискове.Ето защо запомни следните златни правила:
1. С помощта на родители, учители и близки опознай добре района около жилището, училището и местата за игра. От мама и татко разбери на кои съседи можеш да разчиташ. Запомни номера на домашния си телефон, както и телефоните на съседите, на класния ръководител, на роднини и други близки хора.
НАУЧИ ТЕЛЕФОНА НА ПОЛИЦИЯТА!!!!!!!!!!
2. Когато се прибереш в къщи и останеш само, заключи добре входната врата и се свържи по телефона с мама и татко.
НИКОГА НЕ ОТВАРЯЙ ВРАТАТА НА НЕПОЗНАТИ.
3. Когато по телефона ти се обадят непознати, не споменавай, че в къщи няма възрастни и бързо затвори телефона.
4. Ако прибирайки се в къщи, намериш вратата или прозореца разбити, не влизай в жилището. Незабавно потърси помощ от съседи или близки, помоли ги да се обадят в полицията и на твоите родители.
5. За всяко излизане от дома искай разрешение от родителите или от баба и дядо. Казвай винаги къде и с кого отиваш. Ако в къщи няма възрастен човек и излизането е наложително, обади се на други близки или съседи.
6. Не приемай лакомства, играчки или други подаръци от непознати.
7. Движи се по възможност по осветени и оживени улици. Избягвай задни дворове, неосветени входове и безлюди места. Прибирай се и у дома преди да се е стъмнило..
8. Ако забележиш, че някои те следва, веднага премини на другия тротоар. Насочи се към места, където има хора, или влез в първия възможен магазин, сладкарница или обществена сграда. Потърси помощ от униформени лица – полицаи, охранители или портиери.
9. Не приемай покани да те возят в коли, мотоциклет. Отдалeчи себързо от превозното средство и, ако някои тръгне след теб, викай силно:
ПОМОЩ! ПОМОЩ!
10. Не приемай покани от непознати за сладкарница, кино или гости.
11. Не приемай покани от непознати на улицата или в парка, да играете на криеница или да търсите със тях изчезналия им домашен любимец.
12. Не позволявай да те галят, прегръщат или целуват други, освен най-близките.
13. Когато някои се опита да те гали, опипва или целува, или е направил други странни неща с теб, не го пази в тайна, дори когато са те молили за това. Сподели всичко с мама, татко или с твоите учители.
14. Запомни, че не всички възрастни са добри. Между тях има и лоши хора. Когато някои възрастен ти се стори подозрителен, веднага избягай от него. Съобщи това на родителите си.
15. Когато в беда е друго дете, веднага потърси помощ от възрастни хора. Най-добре е да се обърнете към родители, учители, съседи или полицаи, ако наблизо има такива.
16. Ако някой насилва теб или друго дете, викай смело и силно:
ПОМОЩ! ПОМОЩ!
17. Избягвай да играеш само навън. При игрите навън е добре да сте в група от поне три деца. Тогава опасностите са по-малко. Не играйте на усамотени места.
18. Не се хвали в училище и пред непознати, че вкъщи има пари или скъпи вещи. Не разказвай колко луксозно е вашето жилище и какво има в него.
19. Не се впечатлявай, ако някой непознат знае името ти. Това може да е случайно или непознатият е разпитвал за теб. Не драскай името си върху дрехите или чантата си.
ВЕЛИКДЕН
Зададе се Великдена
през вечните поля
и празнично нагиздена
е цялата земя.
Довечера камбаните
със радост ще гърмят.
Във черква пък събраните
молитва ще четат.
„Христос Возкресе!“ — в божи храм
ще екне в нощен час.
„Воистина Возкресе!“ — там
ще кажат всички с глас.
Нас чакат ни краваите
с червените яйца.
Великден е, да знаете!
Великден е, деца!
БОРИС ТРИЧКОВ
ТРИТЕ ПЕПЕРУДКИ
Бялата пеперудка:
Колко светъл е денят!
Колко е лъчист!
Жълтата пеперудка:
С бисери-слънца блестят
всеки цвят и лист!
Червената пеперудка:
Дружки! Да летим
с танца ни дружим!
Танцуват. Облаците се приближават.
Жълтата пеперудка:
Буря иде, дружки верни!
Вижте облаците черни.
Червената пеперудка:
Вятърът студен шуми.
Бялата пеперудка:
Как се святка! Как гърми!
Трите заедно:
Да се крием! Но къде?
Кой подслон ще ни даде?
Бялата пеперудка:
Ето – крем е цъфнал там!
В своя цвят голям
белият красавец сам
ще ни подслони и трите.
Моли се.
Крем бял! Виж от планините
буря иде, дъжд и град.
Подслони ни в твоя цвят!
Кремът:
За трите нямам място аз –
бих дал подслон…. на бялата от вас.
Бялата пеперудка:
Само аз да се избавя?
Дружките да си оставя?
Първи облак:
Ха-ха-ха!
Няма той да ги спаси!
Бързо, ветре, ме носи!
Заплющете отведнъж,
мои тежки капки дъжд!
Жълтата пеперудка: Разтворете пак криле –
да помолим жълтото лале.
Червената пеперудка: Дружке, ти се поклони,
та дано ни подслони!
Жълтата пеперудка: Хубаво лаленце!
Дъжд плющи.
Трите ти ни приюти!
Лалето: За трите нямам място аз –
подслон бих дало… на жълтата от вас.
Жълтата пеперудка: Не, додето имам сили
с вас ще бъда дружки мили!
Втори облак: Мълния бяла и зла,
слез във светлите поля!
Слез – крилата изгори
на тези пеперуди три!
Червената пеперудка: Гладиола! Хубавице!
Ще загинем – подслони ни!
Трите ти спаси ни!
Гладиола: За трите нямам място аз –
спасила бих…червената от вас.
Бялата и Жълтата пеперудки:
Дружчице, не казвай ,,НЕ! “
и спаси се ти поне!
Червената пеперудка:
Бурята връхлита зла –
с вас не ще се разделя.
Слънцето:
Кой се осмелява
образът ми злат
с мрак да затъмнява?
Облаци, назад!
Облаците се дръпват.
Трогнахте ме мили,
пеперудки лекокрили!
Ще ви стопля със лъчите,
радостни да полетите –
разкажете вредом по света
нищо по-красиво няма
от другарството и верността!
Пеперудките танцуват около Слънцето.
Приказка за бръмбарчето.DOC
ОБЪРНАТИ ПРИКАЗКИ.doc
Всичко, което трябва да зная за Живота
Дели всичко.Играй честно.Не удряй хората....Оставяй нещата там, където си ги намерил.Разчисти, ако си разхвърлял.Не вземай вещи, които не са твои.Извини се, когато си обидил някого.Мий си ръцете преди ядене.Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живей хармонично. Научи нещо, измисли нещо. Порисувай, попей, потанцувай, поиграй, поработи. Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивай.Когато си на улицата, внимавай дали не идва кола.Когато излизаш на улицата заедно с други хора - дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.Винаги бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето - нагоре. И никой не знае нито как, нито защо. Но и ние сме също като него.
Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.
И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн и първата дума, която си научил. Най-важната дума в света: ВИЖ!
Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.
Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка.
Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват мръсотията, която правят.
На колкото и години да си, когато си сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!
Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя и как да се държа, усвоих в детската градина.
Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома. А там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Вълкът и Червената шапчица
/ Един съвременен прочит /
Живяло някога едно момиченце от трети клас-
такова: най-обикновено като мен и вас.
Но вместо панделки и ленти по главата си
то носело червена шапчица.
- Червена шапчице! - му викали съседите.
А после и приятелите, братовчедите…
Така детето с новото си име свикнало.
И даже взело, че си го обикнало.
Но скоро свършвала учебната година.
Момичето на всеки свой роднина
подаръци приготвило то – важни и практически
и казано накратко – ученически.
За татко - безпогрешен тест по математика,
на дядо - куп задачки по граматика,
за мама - вярна и безупречна диктовка,
на батко- сувенир- красива птицечовка.
И радост тъй нечувана за малкото сестриче -
то имало си вече новичко терличе.
Дори подаръци получили съседите -
нали измислили му името те с братовчедите.
Но имали си баба. Тя, горкичката,
живеела накрая на горичката.
Момичето решило и при нея да отиде,
подаръче да й даде и да я види,
че бабата на този ден празнувала:
учителка била преди и се вълнувала.
Във Fasebook пак градинката подреждала,
но често през прозорчето поглеждала.
Момиченцето с мама се сбогувало,
поело през гората и не се страхувало.
Но скоро злият вълк го там настигнал.
Препречил пътя му. И хитро му намигнал:
- Ау-у! Мъничка Червена шапчице, здравей !
Недей да плачеш! Ей, недей!
Аз вълк добър съм! Твой приятел!
На всички баби - верен почитател! /поклон/
- Но мама ми е казвала, че ти си зъл и страшен!
- О-о-о! Туй лъжа е най-коварна и ужасна!
- И няма ли със мене да закусиш?
- Разбира се, че не! Защо се мусиш?
- От страх навярно е! Не зная да ти вярвам ли!
- Гаранция ти давам! Да, повярвай ми!
А ти къде си тръгнала тъдява?
- Реших да видя как е баба.
- И тя живее тук самичка?!
- Да, там до таз горичка!
Ти знаеш ли отгде да мина по-направо,
че с теб забавих се, а закъснявам?
Оттук в училище отивам.
Днес тържеството аз откривам.
- Естествено, че знам!
Хвани ей таз пътечка.
И даже да вървиш полечка,
набързо ще си там!...
/Към публиката злорадо/ А аз: Ам- ам!...
И с баба си в корема ще ми паднеш!
- Не чух накрая, Вълчо, що ми каза!
- Побързай, викам ти, че закъсняваш!
- Благодаря, приятелю! И сбогом! /Тръгва си/
- Довиждане, обяд мой превъзходен!
Ям деца и майки, но и баби ям!
Аз съм /… … името на детето/ -
вълк и пакостник голям!
Тъй тръгнало момичето по пътя обиколен.
А злият вълк - и гладен, и доволен
до бабината къща пръв пристигнал.
И хитро сам на себе си намигнал:
/ С груб глас/
- Ей, отвори веднага!
Отваряй, да не се налага
да ти се случи случка!
О-о! Сбърках! /престорено с тънък глас/ Бабо,
аз съм твойта внучка!
-О-о, майчице, вълкът!
Навярно идва той за мене-
като в онази приказка
за шапчица Червена!
Момент! И кой във приказката
справя се с вълка?
О, да! Ловецът!
Бързо ще му позвъня!
Къде се дяна този GSМ?
От страх обърках се съвсем!
Във скайпа влизам инкогнùто,
така от всеки враг ще бъда скрита!...
Ловецо, помощ!
Вълк пред къщата ми вън стои!
Ела веднага с пушката и го гръмни!
/Появява се ловецът с лаптоп и кърпа на челото/
-Ох, съжалявам много, мила бабо!
Тресе ме треска, дишам слабо.
Не мога от леглото да се вдигна,
та камо ли при тебе да пристигна! / Показва термометър- 40° /
Но свой заместник бързо ще изпратя –
страшилище на вълците в гората.
И няма като мене той ангина.
Пристига /… …галеното двусрично името на момиченцето/ -
ловджийка и половина!
/На музикален фон пристига с кратък танц ловджийката/
-Ръцете горе! Мирно стой!
Нервирана съм за неща безброй!
В училището има представление,
а аз съм тука зарад твойто престъпление!
Но празненството няма да изпусна,
а после пак в затвора ще те друсна!
- Ох, по-леко, че боли!
- Мирувай и мълчи!
В училището с теб ще идем!
Там тихо до портала ще скрием!
Ще видим веселото представление…
А после…в полицейското ни управление!
/В този момент влиза Червената шапчица/
- Приятелю?! О, бабичко!
Що става тук, кажете?
Бабата: Приятелят ти днес конците май оплете…
Ловджийката: Приятел ли? Разбойник е, но днес се хвана
на две пресмели дами във капана!
Бабата: Ела, по пътя всичко ще ти кажа.
За страшния му план ще ти разкажа! / Тръгват към училището/
В училище вълкът отишъл не по своя воля.
Но празник толкова красив видял!
Децата пеели, танцували на воля.
В свят - нов, прекрасен той се озовал.
/Тук може да се представи всичко, подготвена за празника/
И трогнат бил вълкът дълбоко до сърцето!
Приискало му се така да пее, да реди куплети!
Отишъл, коленичил той пред госпожата.
В молба сълзите вълчи си изплакал.
Да учи в клас при нея той желаел…
А тя децата на съвет събрала.
Те спорили, умували…
И най-подир решили:
простили му и в своя клас го зачислили!
Учителката рекла му тогава:
- В училище добър ще станеш ти!
На знания, обноски ще те приучавам!
Затуй труди се много и учи !
На чина ще мируваш - кротък и прилежен -
на малката Червена шапчица другар.
Ще бъдеш с нея най-внимателен и нежен!
Не слушаш ли - и двойка, и шамар!!!
С децата ще си мил, учтив, приятел!
И вече баби няма да ядеш!
На библиотеката записвам те читател.
И книгите от списъка да прочетеш! /Връчват му куп огромни книги/
Всички излизат. Появява се надпис: След една година
Влизат деца, които играят или танцуват. А след тях вълкът с цветя, за ръка с Червената шапчица.
Разказвач: Така в училище вълкът се променил.
На всички ни поуката е ясна:
Не само козината, нравът си сменил
чрез знание с приятели прекрасни.
Вълкът раздава цветя на участници и учители.
Гатанки за приказни герои
Тази баба е прочута, Моят сън предречен
тя във много приказки се бута. продължава сто години.
Ту подпира се с тояга, А за всичко е виновно
ту метлата стара яха. островърхото вретено.
Всеки лесно ще я разпознае,
тази стара бабичка коя е. Бодна пръстите ми фини,
сякаш беше зла карфица
/Баба Яга/ и за цели сто години
станах........................
/Спяща хубавица/
Аз съм малка и засмяна, Аз от приказка вълшебна
баба болна е, лежи. на дървото се родих
Тичам през гора зелена, и затуй сега съм златна,
кошничката ми тежи. най-красива на света.
Кумчо Вълчо ще ме срещне, От една ламя ме пазят
приказката съм прочела, трима братя в нощен мрак,
ще ме хапне без да мигне, само третият юнак
пак поука не е взел. мене ме спасява пак.
Днес ловецът ме спаси, /Златната ябълка/
баба също е спасена.
Кумчо Вълчо, ти не си
хитър, умен като мене.
/Червената шапчица/
Аз съм малка и добра, Пиленцата храня с каша
ала срещнах баба зла. тихо да не ги уплаша.
Ненаситната старица Сипах им зрънца от канче,
искаше да е царица, всяко премених с герданче.
аз слугиня да й бъда,
а пък дядото изпъди. Тръгнах с бабата в гората,
/Златната рибка/ тя ме потопи в реката.
Бяла бях като кокиче,
станах........
/Златното момиче/
Аз край ниското огнище в стара, избеляла риза
чистя лещата, ориза.
Сръчно мия всяка чашка и се казвам......../Пепеляшка/
Имам хиляди лунички Мащехата ми е зла,
аз на моето лице, носи ми беда подир беда.
крия своите парички А на мен ми се лудува,
в малко чекмедже. с принца мил ми се танцува.
На верандата си коня Гълъби и гургулички,
вечер лично слагам аз. всички вие, мили птички,
С Том и Аника се гоня, долетете, помогнете,
щом поканя ги у нас. лошите зрънца клъвнете,
хубавите съберете.
На училище не ходя, /Пепеляшка/
зная всичко за света.
За едно се само моля,
да не мога да раста!
/Пипи Дългото чорапче/
Мисля, че така не бива: Аз съм пълничко човече,
всичко в този свят е криво. край прозорците прелитам.
Трябваше да пазя нашата врата, Тук на покрива живея
взех я и я носих на гърба. без проблем и без да питам.
За едно гърненце старо Хей, ура, ура, ура!
взех колата на грънчаря. Почва весела игра.
Пак съм сбъркала, защото С Дребосъчко за другар
в гърнето е било златото. на лъжите аз съм цар.
Няма, няма угодия! С вкусни кифли и кюфтета
Глупостта си как да крия? често черпи ме детето.
Само моят умен мъж Няма нужда да гадаете,
ме спасява неведнъж. по перката ще ме познаете.
/Глупавата хубавица /Карлсон//
Най- хубавото
/стихотворен вариант/
Нявга живели в прекрасен дворец
старец с една дъщеря:
таткото бил най-прославен мъдрец,
тя тъй щастлива била.
Расло момичето като врабче
в стаи прекрасни, безброй.
Ала едничка със златно ключе
вечно заключвал я той.
- Тате, пусни ме да вляза и там,
моля те, само за час!
Най-ценното скрил си от мен, вече знам.
Нека го видя и аз!
Рано е, дъще, не може сега.
Малка си, щом порастеш
в чудната стая ще влезеш сама,
тайната ще разбереш.
Расло момичето ден подир ден…
Станало чудна мома.
Дал й бащата щастлив, възхитен
ключа от тая врата.
Хукнала с радост. Но вместо пари,
злато и скъпи неща,
имало маса сред голи стени-
с хурка и книга една.
- Тате, защо ме излъга, защо?
Толкоз години мечтах!
Нямаше накити, дрехи, сребро…
Хурка и книга видях!
Най-ценното, дъще, днес ти откри:
хурката - туй е трудът,
книгата - знание, свят с добрини.
С ум и труд - твой е светът!