ПРОЛЕТ

Пролетта пак дошла е,

с цветчета, тревички!

Тя знае - обичат я всички!

Пак идват нашите пролетни птички,

навън играят децата на жмички.

Баба Зима си отива,

пролет идва – тъй красива.

Слънцето грее в тоя хубав ден,

пролетта пак дошла е с цвета си зелен!

Александра Димова 4е клас

Идва пролетта

Идва пролетта прекрасна ,
идва с песента си ясна -
пее на тревичките, пее на цветята
буди на дърветата от зимен сън листата.

Идва, носи ни кокичета
да берат девойки и  момичета,
да ги закичват във  косите,
да се радват и момците .

Пак се връща пролетта,
пак ни носи красота,
води птички, пеят всички
песента на хубостта.

Пролетни гатанки

1.По полета , по баири стъпва тихо ,тихо свири , тя носи пролетната карта и се казва ...

/Баба Марта/

2.Пижо , Пенда, ако щеш ти наричай тоз конец . Той се връзва на ръце ни - да сме бели и червени , да сме здрави и засмени.

Що е то ?

 /мартеница/

Мария Караниколова 4 е клас

       Писмо до  Баба Марта

Мила Бабо Марта,
Дойде време да идваш, мила бабо! Пиша ти, за да ти кажа, че аз мартеничка не искам, но желая всички да са здрави и щастливи! Ти сигурно искаш същото!
     Мила бабо, не ти пиша само заради желанието си, а има и друго!
В училище аз, моята учителка - госпожа Ганчева, и класа ми - 4е, ще правим мартеници и ... Искам да ни дойдеш на гости, докато ги правим! Така ще те запозная с тях! Ти идваш само през март, а миналия още не бях тук!

Затова, моля те, ела да ни гостуваш!
   Е, да не те отегчавам с молбите си! Чао! До следващото писмо! Обичам те!
                                       Твоя внучка:
               Марта Мартова Мартичка

Емилиана Мирославова Абрашева 4 е клас

 

Осми Март е празник на жената,

който се чества по земята.

Всяка майка по света

е обичана жена.

Затова и всичките деца

са с цвете във ръка!

Маргарита Велчева Стефанова

4 е клас

СНЕЖНА ПЕСЕН

Започваше есента.

Всички лястовички се събрали, за да си определят водач.

Когато пристигнали, всички били учудени от нещо или някой, който ги очаквал там – бяла лястовичка, която тъкмо свършвала своята прекрасна песен. Миналогодишният главатар се ядосал, че новакът е и красавец, и добър певец.

Когато се събрали около белушката разбрали, че е момиче. Името й било Снежна песен. Когато била още яйце, родителите й били хванати от бракониери. Била отгледана от кълвача Кристофър. За жалост, трябвало да го напусне и да си намери ято, с което да отлети на юг.

След като чули историята й, лястовиците веднага я приели в своята група.
        Предишният водач се казвал Жоро. Той искал да подложи Снежна песен на изпитание по бързина и ориентиране.

Победила и по двете.

Решила да отвърне с друго предизвикателство – по пеене.

Когато Песничка запяла, всички други звучи замрели, само тя се чувала. Пред нейния глас, песента на Жоро била като бръмчене на кола.

Лястовиците решили Снежинка да е водач, а Жоро да е само помощник.

КРАЙ

Емилиана Абрашева

27.09.2012 г.

Самотната ламя и трите момичета елфи

Имало едно време в ненамерен свят и до ден днешен една триглава ламя. Ламята била толкова страшна, че дори най – свирепото животно би се изплашило. Едната й глава била с три очи, нос и уста с остри зъби. Втората й глава била като на лъв, а пък третата  -  тролска.

            Ламята живеела сама в замък в края на елфската гора. Преди много години елфите и ламята имали вражда, заради кристала на младостта. Кристалът имал силата да прави млад притежателите му, само при условие, че те живеят задружно.

            Eдин ден кристалът изчезнал. Елфите мислели, че ламята го е откраднала и сега е млада и красива и много силна. Те не смеели да проверят. От тогава станали мълчаливи и тъжни. Минали много години и елфите се примирили, че силата на кристала е изгубена завинаги.

            Един ден покрай замъка на ламята минали три момичета елфи. Едната имала сини очи, руса коса и дълги уши и била облечена с червена рокля и черни обувки, втората била със синя коса и черни очи, облечена с красива бяла рокля на цветя и златна корона, а пък третата била със зелена коса и лилави очи и носела прекрасна рокля с детелини. Първата била винаги спокойна, втората - много избухлива, а пък третата малко загадъчна. Те не знаели, че в замъка живее ламя, защото никога не им били казвали за враждата, толкова отдавна било това. Момичетата били пленени от замъка.

-        Аз бях до тук. Този замък е странен и крие опасности - казала първата.

-        Вие сте виновни, че се отдалечихме толкова и сега сме изгубени - изкрещяла втората.

-        Без паника! Да влезем да го проучим и да разберем какво има там - успокоила ги третата.

Замъкът бил с шест кули, покрити със злато и кристали, а отвътре имало камина и златни маса и столове. На пода на трапезарията бил постлан жълт килим, на който била изобразена елфската гора с всички птички и животни, а пък в спалнята имало меко легло и внимателно ушити възглавници от коприна.

Изведнъж от банята по хавлия изскочила триглавата ламя.

— Кои сте вие?- казала първата й глава.

— Да, кои всъщност сте вие ? - потвърдила лъвската глава и изръмжала.

— Не бъдете груби! - казала тролската глава. - Първо да ги поканим да хапнат и  нека все пак да чуем имената им.

— Ние сме Тревяна, Горяна и Тамяна и много съжаляваме, че те притеснихме....Просто видяхме твоя замък и влязохме от любопитство.

— Няма нищо, не ме притеснявате, останете и се настанете удобно - казала тролската глава.

— Глупости, махайте се от тук! - рекла лъвската глава. А страшната не знаела на коя страна да мине, дали да ги прогони или не, но накрая минала на страната на тролската глава и им донесла сладки и мляко.

            Елфите момичета се настанили на столовете.    

— Защо ни каниш? -  попитали те.

— Защото, нямам никакви приятели, а искам да поговоря с някой. Толкова съм самотна, от двеста години не съм говорила с никого, заради кристала. Всички си мислят, че съм го взела, но той не е у мен  – казала  ламята. - Истината е, че преди години  някой го открадна.

— Можем ли да ти помогнем с нещо?

— Можете да ми помогнете като убедите вашите елфи да не ме убиват и да им кажете, че кристалът не е у мен и че предлагам да се обединим.

Момичета се съгласили и тръгнали. По пътя Горяна, Тамяна и Тревяна обсъждали  как да съобщят на елфите, така,че да ги убедят.

— Чуйте всички! Ламята вече не ви е сърдита за войната - казали елфските  момичета. - Кристалът не е у нея. Оставете я намира!

 Но никой не им повярвал. Изведнъж измежду тълпата се показал доктор Елфски и казал:

 — Всъщност е вярно, защото вълшебното ми кристалотърсаческо огледало не го засича. Аз предлагам да се обединим с ламята, за да го намерим - казал той и всички му повярвали, понеже бил човек на науката.

            Елфите и ламята търсили упорито и накрая намерили кристала в една къщурка в дън земята, в която живеела стара магьосница.

— Магьосницо, ще ни  дадеш ли кристала? - попитали я учтиво елфите.

— Но защо да  го правя ?                                                                                            

— Слушай, ако искаш и ти да го ползваш, ще трябва да се обединим, защото той не работи, ако не усеща приятелството. Можеш да дойдеш да живееш с нас в селото. Магьосницата помислила и решила да отиде и без това била вече много стара и самотна и имала нужда от грижи.              

— Добре - казала тя. - Но при едно условие, аз ще управлявам селото.

— Можеш да управляваш, но трябва да е мъдро и да не се опитваш да ни измамиш. Направиш ли го, ние с ламята ще те изгоним. Магьосницата се съгласила.

            Доктор Елфски  изработил три всевиждащи огледала. Едното поставили при магьосницата, за да я наблюдават, другото дали на ламята, а третото останало при доктор Елфски. Кристалът ги обединил. Магьосницата управлявала наистина мъдро, елфите научили ламята как да живее в радост, а ламята помагала на елфите с отоплението и ги пазела от други врагове. Всички заживели щастливо заедно.

И ако днес минеш случайно покрай елфската гора, ще видиш млада магьосница да язди красива ламя, а на земята да тичат мили и общителни елфи.

Вярваш или не, кристалът действа.                                                                                                               

Александра Стойчева Димова

54 СОУ “Св. Иван Рилски”, 3е клас
 

Един ден едно момченце на име Том и сестричето му Тина си играели с приятелите си-Игор и Ана.Увличайки се в игрите си Том и Тина излезли от площадката и в миг  се озовали в  големия град.

И как ще се ориентират   петгодишните малчугани в столицата на Русия?

         Малкото момиче се разплакало, огледало се и видяло една голяма,голяма врата  с красиво изписан знак на нея .

          Том и Тина минали през вратата.От другата страна било пълно  с еднорози на малки  камиончета‚ дръвчета от близалки, цветя от локуми и  кацнали  върху къщите  от  сладолед  захарни  петлета.    

                   Това било „Фантасмагория сити‘‘ .        

         Децата не можели да четат, но въпреки това разбрали къде са чрез знака от другата страна на вратата:

         Малките Том и Тина продължили пътя си. Вървели те,вървели и стигнали една малка къщичка с малка вратичка и бяла ограда, заключена с катинар .

      На прозореца на къщичката стояла една стара жена с брадавица на носа.Тя ги привикала да влязат при нея. Децата не се замислили изобщо - влезли.Жената ги запитала :
-Деца, изгубихте ли се?
-Да!-отговорили те дружно.
-Как се казвате?-пак ги попитала старицата.
-Аз съм Тина, а той е  Том.-съвсем плахо казало момиченцето.

      Щом старицата разбрала имената на децата, нахранила ги и ги прибрала в две различни спални . Том настанила в обикновена стая , а Тина  в една съвсем необикновена - дори точно обратното. Малкото момиче било прибрано в синя спалня без под и гравитация.Старата жена дала на Тина златна чаша с  вода и я накарала да я изпие цялата. Момичето не било много жадно затова отпило само една глътка и паднало на земята. Едното му око се затворило, а другото задържало отворено . В този миг пред детето се показала една черноока, чернокоса хубавица с червена рокля.

      Старицата била вещица.

      Вещицата занесла спящото момиченце при брат му .

      За щастие на децата вещицата била добра  и им дала красиви нови дрехи и вкусна закуска.

      Проводила ги отново до вратата и щракнала с пръсти - в миг знакът се променил и на него пишело:

      Сега те са щастливи, защото се прибират у дома. Майка им се поболяла от притеснение, но сега са си вкъщи  и тя ги е притиснала в топлата си прегръдка и ги целува нежно.

      Децата вече са на десет години и до днес си спомнят за добрата вещица и разказват историята на майка си .

Мария Караниколова 3 "е" клас

              ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
 

            Преди много време живял един известен учен. Той се казвал Хенри Браун. Като всички хора и Хенри имал мечта - искал да пътува под земята, въпреки че всички казвали, че е невъзможно. Решил да сбъдне мечтата си.                                    

         С помощта на много хора Хенри построил интересна машина, предназначена за пътуване под земята. Когато машината била готова, той потеглил към земното ядро и под земята, вместо да намери лава, Хенри открил цяло царство.

         В царството имало дървета от близалки, къщи от захарен памук и полянки покрити със сладолед. В това царство не живеели хора като Хенри - там живеели малки феи. Той не бил виждал такива същества. Феите били облечени с къси роклички от листа, златни коронки, дребни обувчици и имали крилца, шарени като дъгата.

         Феите се изненадали от срещата си с Хенри. Запознали се. Много добре се разбирали. Той им помагал във всекидневната работа, а те му се отблагодарявали с добро държание.

         Това царство изглеждало перфектно, но и то криело своите опасности. В една грамадна пещера живеело голямо чудовище. То се казволо Бигвин. Той имал 3 глави, 9 очи, 6 ръце, 5 крака и бил огнедишащ. Бигвин бил враг на феите. Тормозел ги постоянно. Даже отвличал някои от тях.

         Един ден Бигвин отвлякъл принцесата - фея. Феите помолили Хенри за помощ, но той не бил достатъчно силен. Решил, че ще е по силен заедно с феите. Потеглили към пещерата. Пътят бил дълъг. Вървели, вървели. Стигнали до една зловеща гора. Там дърветата се движели и не били като близалковите - били покрити с паяци и мрежи. Докато ходели, дърветата сграбчили Хенри и феите, които съставили план. Феите се измъкнали и помогнали на Хенри. Тръгнали отново.

         Вървели много време докато стигнали до пещерата. Влезли вътре - там имало много змиорки по земята. Феите можели да прелетят, но Хенри не можел - нямал крила. Много мислили и измислили - поръсили Хенри с вълшебен прах и той, като по чудо полетял – никога не бил имал по-хубаво преживяване.

       Стигнали до Бигвин. Той бил много силен. С общи силия се борили с него. Най-накрая ПОБЕДИЛИ!!!

         Били много щастливи. Принцесата фея се върнала при родителите си. Те живели дълго и щастливо!       А Хенри се прибрал в къщи. Разказвал на всички свои приятели за преживяването си, и че нямало да успее да спаси принцесата - елф сам, без помощта на феите.

         Тази приказка се разнасяла от уста на уста. Можеш да я чуеш и днес…

Маргарита Стeфанова 3 "е" клас